7.Случай от практиката: Когато гладът не е само за храна
Клиентката е младо момиче с хранително разстройство.
На пръв поглед животът ѝ не предполага подобен проблем. Тя живее в добър и стабилен дом, семейството е финансово обезпечено и реално няма ограничения или лишения, свързани с храната. И въпреки това присъства силно обсебване от храната. Заедно с него има и страх.
Например, когато хладилникът е наполовина празен, се появява усещането: „Тази храна няма да стигне. Няма да има достатъчно.“
Реално няма опасност да остане без храна, но вътрешното преживяване е точно такова.
(Знаете в много български семейства има навика от презапасяване с продукти, това в своята дълбочина е следствие на преживяванията на нашите прародители, които са имали тежък живот в лишения и глад. Дори ние в живота си да не сме поставени в такива условия, несъзнателно в нас заработва тази програма и страх от гладуване и за да си осигурим спокойствие се презапасяваме с хранителни продукти.)
Ето защо започнахме да търсим какво стои под този страх.
В процеса на работа в няколко различни сесии постоянно започва да се появява една дума: „Прехрана и Прехранване.“
( Това са случайно изпуснати думи в споделянето на клиента, но те идват именно от програми в подсъзнанието и ни дават посока, която да проследим.)
Това насочи вниманието към възможността преживяването да не е свързано само с настоящия живот на момичето, а с по-стара родова история. С усещането, че някъде назад в рода е имало хора, които са преживявали истински глад и лишение.
Започнахме да изследваме самото усещане за глад. Какво би било, ако наистина умираш от глад? Какво е чувството? Какво се случва вътре в теб?
И тогава клиентката каза много силна фраза: „Бавна и мъчителна смърт от глад.“
Помолих клиентката да даде форма на това преживяване. Ако този страх можеше да се види, как би изглеждал?
Появи се образът на: черна яма, която те засмуква.
Продължихме да проследяваме образа. Кой е човекът? Кой някъде назад в рода е преживял този глад? С кого е свързана клиентката?
И образът ни отведе до един мъж - неин прародител, дядо от родовата линия.
Но когато започнахме да разглеждаме неговата история, се оказа, че той не е гладувал защото реално е нямал храна.
Неговият глад е бил по-скоро глад от мъка и умора. Жената, която е обичал, си е отишла. Децата му са заминали. Той остава сам и постепенно се изморява от живота. Няма желание да се храни и да живее.
Гладът се превръща по-скоро в следствие от дълбоката му умора от живота и от загубата.
Това беше много важен нюанс.
Защото зад страха от „няма да има храна“ започва да се показва не просто страхът от физически глад. А една много по-голяма тема: умората от живота.
Поставихме клиентката пред този човек и започнахме да изследваме каква е причината тя да бъде свързана с него. Клиентката: Този дядо ми е пазител, закриля ме и ме пази. Елица: Попитай го каква е причината сега да си при него. Клиентка: Да получа послание. Идват две думи: Смирение и Живот
Клиентката попита дали може да направи нещо за него. Дали може да се погрижи по някакъв начин за него, за да се почувства по-добре. Отговорът му беше: „Не ми е нужно нищо.“ И след това: „Искам само ти да бъдеш щастлива.“
Това беше съществената точка. Защото клиентката започна да разбира, че не е необходимо да страда заедно с него, за да бъде свързана с него.
В предишна сесия тя самата беше говорила за усещания като: „Много съм изморена и искам просто да си почина.“
И сега тези думи започнаха да придобиват друг смисъл. Тя видя общия нюанс. Възможно е да е носила не просто хранителен страх, а несъзнателна лоялност към един човек от рода, който се е уморил от живота. Да повтаря неговото преживяване от любов. Да бъде свързана с него чрез страданието. Това е онази сляпа любов, при която вътрешно човек сякаш казва: „Щом ти си страдал, и аз ще страдам. Щом твоят живот е бил такъв, и аз ще понеса част от него.“
Но това вече не е необходимо. Защото самият прародител не иска това. Той не иска внучката му да носи неговата съдба. Не иска тя да страда, не иска тя да бъде гладна и не иска тя да се отказва от живота.
Иска единствено: тя да бъде щастлива.
Използвахме лечебни фрази, чрез които клиентката да благодари и да почете неговия път и съдба.
Не да ги промени, а да ги види и да ги остави там, където принадлежат. Тя успя да види, че връзката ѝ с него е била от любов. Но също така започна да разбира: „Не е нужно да страдам, за да те обичам.“
Това беше особено лечебно. Прародителят се появи с много достойнство и смирение. Нямаше гняв, обвинение или обида към живота. Имаше едно спокойно приемане на пътя, който е извървял. И единственото му желание беше неговата внучка да продължи своя живот. Да бъде щастлива. Това позволи на клиентката да го почете и да си тръгне.
Но пътят не беше приключил.
След това, когато енергията на процеса я поведе обратно, тя започна да преминава през първата къща, в която е живяла. След това през следващите жилища. Започнахме да изследваме защо е необходимо да премине през тези места. Какво има там? Какво трябва да се случи?
И се появи едно много силно усещане: да събере своите части.
Сякаш през годините, в различните преживявания, болки, страдания и емоции тя е оставяла части от себе си. Разпокъсала се е. И сега е необходимо да премине през тези места, за да си ги върне. Да събере себе си. Да се върне към цялостността си. Накрая тя се връща в дома, в който живее в момента. Къщата е обзаведена. Има всичко необходимо, но въпреки това усещането е за празнота. Няма хора и топлина. Празно е!!!
И когато попитах: „Какво е необходимо, за да има пълнота?“
Отговорът беше: „Топлина.“
Елица: „Можеш ли с твоята топлина да изпълниш тази къща?“
И тук се случи нещо много ценно.
Клиентката каза: „Не. Моята топлина си е моя. Тук трябва да има топлината на моите родители.“
Това беше изключително важен момент. Защото детето не е създадено, за да бъде източникът на топлина за своите родители. Родителите са големите. Те дават, а детето получава. Детето се изпълва от любовта, присъствието и топлината на своите родители. И затова поканихме родителите ѝ да влязат в картината. Те започнаха да изпълват дома със своята топлина и любов. След това в къщата влезе и сестра ѝ.
И четиримата просто останаха там. Заедно. В топлина. В близост. В усещане за семейство. И сесията завърши.
Когато гладът всъщност е глад за живот и топлина.
Този случай започна с храната. С обсебването. Със страха, че хладилникът няма да е достатъчно пълен. Но постепенно ни отведе към един много по-дълбок пласт: • към страх от глад, който не е бил преживян от самата клиентка;
• към прародител, който е загубил желание за живот;
• към сляпа любов и лоялност към неговата съдба;
• към нуждата да се върнат собствените разпилени части;
• и накрая - към дома.
Домът, който вече не трябва да бъде изпълван с нейното страдание. Домът, който има нужда от топлина. От родителската топлина. От усещането: „Аз съм дете. Мога да получавам. Мога да бъда нахранена с любов и мога да живея своя живот.“
Понякога зад страха, че няма да има достатъчно храна, може да стои много по-дълбокият въпрос: „Има ли достатъчно живот за мен?“
И може би лечебното движение не винаги е към това да получим още.
Понякога е към това да спрем да носим онова, което никога не е било наше.
За мен смисълът на терапевтичната работа не е да дадем на всеки симптом готово обяснение. А да създадем пространство, в което човек може да се срещне със себе си.
Да чуе въпросите, които дълго е заглушавал. Да види онова, което досега не е могъл да види и постепенно да започне да се връща към себе си.
Защото най-важният въпрос не е: „Какво ми има?“ и да се бори с това което му има, да ходи от терапия на терапия, а човек да се запита: „Какво се случва с мен и как искам да живея оттук нататък?“ и да работи и се движи в тази посока.
Ако докато четете тези истории разпознаете нещо от себе си, от своите преживявания или от въпрос, който отдавна носите, може би това е покана да погледнете малко по-дълбоко.
Не е необходимо да имате готов отговор или ясно формулиран проблем. Понякога е достатъчно просто да усетите, че искате да разберете какво се случва вътре във вас.
Ако усещате, че имате нужда от подкрепа в този процес, можете да се свържете с мен. Ще Ви помогна да изследваме това, което преживявате, с внимание, уважение и пространство за Вашия собствен път.
