"Отвъд симптома : Когато физическият симптом ни кара да погледнем навътре"
В работата си често срещам хора, които идват с физически симптом, тревожност, напрежение или друго телесно преживяване и търсят отговор на въпроса:
„Какво стои зад това, което преживявам?“
Важно е да направя едно уточнение още в началото: това, което споделям тук, не е медицинско обяснение, диагноза или твърдение за причината на даден физически симптом. Всеки физически симптом изисква необходимата медицинска оценка, диагностика и лечение от подходящ медицински специалист.
Тук разказвам за друго – за вътрешните теми, които се появиха в терапевтичния процес, когато работихме с преживяването на конкретни клиентки.
Понякога зад един симптом се появява тема за самооценката. Друг път – за отношенията, зависимостта, страха от изоставяне, липсата на радост, усещането, че не живеем собствения си живот.
Това не означава, че тези теми са медицинската причина за симптома. Означава, че преживяването на симптома може да се превърне във врата към въпроси, които човек досега не си е задавал.
8. Случай от практиката: „Когато жената не усеща собствената си стойност“
Клиентка дойде с оплакване от обилно кървене от интимната зона. Както при всеки физически симптом, медицинската оценка е необходима и терапевтичната работа не може да я замести.
В процеса на работа обаче се появи много силна вътрешна тема –
обезценяване на собствената ѝ стойност като жена.
Жената имаше трудни взаимоотношения с мъжете и нямаше постоянен партньор. Но постепенно стана ясно, че проблемът не е просто в това дали има или няма връзка.
По-важното беше какво се случваше вътре в нея, когато влезе във връзка. Тогава сякаш губеше усещането за собствената си стойност. В нея се зараждаше луда паника, нестабилност и куп въпроси:
- - „Достатъчно добра ли съм?“
- - „Ще ме избере ли?“
- - „Ще ме нарани ли?“
- - „Ще си тръгне ли?“
- - „Какво трябва да направя, за да остане?“
Любовта за нея постепенно се е превръщала в постоянно доказване на собствената стойност. Вместо отношенията да бъдат пространство за близост, споделеност и възможност да бъде себе си, всяка връзка е започвала да се преживява като изпит:
„Достатъчно добра ли съм, за да бъда избрана?“
И под тази тема постепенно се появи още една, още по-дълбока фраза:
„Нямам радост от живота.“
Това промени посоката ни на работата.
Ако първоначално въпросът беше само:
„Защо нямам партньор?“ След това вдигнахме завесата към нейната същност и да се запита:
- „Как живея, когато няма човек до мен?“
- „Какво е усещането ми за самата мен?“
- „Имам ли радост от живота, независимо дали някой ме избира?“
И посоката ни за работа беше да разглеждаме връзката между любовта, самооценката и усещането за собствена стойност.
В процеса се появи необходимостта да бъде работено и възстановено вътрешното усещане:
„Аз имам стойност, независимо дали някой ме избира.“
Това е много важна тема, която се среща при хора, които несъзнателно свързват собствената си стойност с чуждото одобрение. Когато любовта се превърне в доказване, човек постепенно изгубва връзката със себе си и това
Кой е той, когато никой не трябва да го избира?!!
9. Случай от практиката: „Когато животът сякаш е спрял.“
Другата клиентка млада жена на 24 години с постоянно кървене от венците.
Отново подчертавам: самият симптом е медицински въпрос и не бива да бъде заменян с психологическо, емоционално или енергийно обяснение.
В терапевтичния процес обаче се появи много силна вътрешна картина.
На 24 години човек може да се намира в период на откриване на света – приятелства, любов, професионално развитие, мечти, нови преживявания, самостоятелност.
При тази млада жена преживяването беше различно. Имаше дълбоко нещастие, апатия и липса на радост от живота. Сякаш животът не се случваше.
Не ставаше дума просто за това, че няма достатъчно преживявания. По-скоро изглеждаше така, сякаш тя не се свързваше с живота като свой собствен.
Имаше силно вкопчване в майката. Младата жена все още очакваше мама да се прибере от работа, да ѝ обърне внимание, да бъде до нея и да се погрижи за нея.
Емоционалното отделяне сякаш не беше настъпило. И тогава се появи една много силна фраза:
„Не мога да задържа мама.“
Това ни отведе към въпросите за собствената идентичност:
- - „Коя съм аз? Мога ли да бъда сама? Мога ли да имам свой живот и да се отделя, без да изгубя любовта? „Мога ли да задържа това, от което имам нужда?“
В символния език на терапевтичния процес се появи и темата за задържането – за способността да държа, да отстоявам, да приема и да запазя това, което искам и от което имам нужда.
Но постепенно се върнахме към още по-дълбоката тема:
Обезценяването. „Не съм достатъчно добра и Не живея живота си.“
Това беше много важен момент, защото човек може да има добър дом, финансова сигурност и всички материални условия за комфортен живот и въпреки това отвътре да усеща празнота, застой и липса на радост. Това ни насочи да работим в посока:
„Какво означава за мен да живея своя собствен живот?“
Да бъдеш възрастен не означава да спреш да обичаш родителите си. Означава да можеш да ги обичаш и едновременно с това да започнеш да изграждаш свой собствен вътрешен свят, свои желания, свои отношения и своя посока.
10. Случай от практиката: „Когато всичко отвън е наред, но отвътре няма живот.“
Това е тема, която срещам не само при млади хора. Често човек има всичко необходимо за комфортен живот. Има дом, финансова сигурност, работа, хора около себе си и въпреки това отвътре усеща:
„Няма живот.“
- Не се развива.
- Не проявява потенциала си.
- Не създава.
- Не учи.
- Не открива нови страни от себе си.
- Не се движи напред като личност.
- Просто съществува.
И точно това усещане за липса на вътрешен живот понякога се оказва много по-важната тема в терапевтичния процес от конкретния симптом, с който човекът първоначално е дошъл.
Тогава можем да започнем с няколко прости, но много дълбоки въпроса:
- - „Как живея?“
- - „Какво ме радва?“
- - „Какво ме вдъхновява?“
- - „Какво създавам?“
- - „Къде се развивам?“
- - „Какво искам да преживея?“
- - „Коя ставам?“
Тези въпроси, изследването им и техните отговори ни връщат към нещо много съществено.
- Не е достатъчно просто да оцелеем.
- Животът има и друго измерение.
- Да откриваме себе си.
- Да развиваме потенциала си.
- Да създаваме.
- Да обичаме.
- Да преживяваме.
- Да се учим.
- Да растем като личности.
- Да откриваме нови части от себе си.
- Да усещаме, че животът не просто минава покрай нас, а че ние участваме в него.
- Човек не се нуждае от още нещо отвън, има нужда отново да се свърже с това, което вече живее вътре в него.
Важно уточнение за връзката между симптома и вътрешното преживяване.
Терапевтичният процес може да ни помогне да изследваме какво преживяваме, какво носим, как мислим, как се отнасяме към себе си и какви вътрешни теми се активират около дадена ситуация.
Той не отменя медицинската диагностика и лечение.
Какво може да ни покаже един симптом?
Понякога симптомът и болестта ни карат да спрем, да се вслушаме, да потърсим медицинска помощ.
Да тръгнем в друга посока, да не се питаме само какво ми има и какво да направя симптомът ми да изчезне най-бързо, а и да се самоизследваме и запитаме:
- „Как живея?“
- „Какво нося?“
- „Какво се случва вътре в мен?“
- „Къде съм се изгубила?“
- „Кога спрях да се чувствам ценна?“
- „Какво се страхувам да изгубя?“
- „Чий живот живея?“
- „Какво не си позволявам да преживея?“
- „Къде в живота си вече е време да се върна към себе си?“
Не всеки симптом има една-единствена причина, обикновено са низ от преплетени причини и симптома е следствието от всички тях.
Не всяко телесно преживяване има скрит психологически смисъл. И не е необходимо да търсим такъв на всяка цена.
Но, когато човек се осмели да погледне отвъд първоначалния въпрос, открива нещо важно за начина, по който живее.
- Може да открие страх.
- Може да открие обезценяване.
- Може да открие зависимост.
- Може да открие непреживяна болка.
- Може да открие, че все още живее в очакване на нечия любов.
- А може да открие нещо още по-просто:
- че отдавна не си е позволявал да живее истински.
За мен смисълът на терапевтичната работа не е да дадем на всеки симптом готово обяснение. А да създадем пространство, в което човек може да се срещне със себе си.
Да чуе въпросите, които дълго е заглушавал. Да види онова, което досега не е могъл да види и постепенно да започне да се връща към себе си.
Защото най-важният въпрос не е: „Какво ми има?“ и да се бори с това което му има, да ходи от терапия на терапия, а човек да се запита: „Какво се случва с мен и как искам да живея оттук нататък?“ и да работи и се движи в тази посока.
Ако докато четете тези истории разпознаете нещо от себе си, от своите преживявания или от въпрос, който отдавна носите, може би това е покана да погледнете малко по-дълбоко.
Не е необходимо да имате готов отговор или ясно формулиран проблем. Понякога е достатъчно просто да усетите, че искате да разберете какво се случва вътре във вас.
Ако усещате, че имате нужда от подкрепа в този процес, можете да се свържете с мен. Ще Ви помогна да изследваме това, което преживявате, с внимание, уважение и пространство за Вашия собствен път.
Елица Исакова
Тези истории са от реалната терапевтична практика и са споделени с променени лични детайли, с уважение към поверителността на клиентите. Те не представляват медицинска диагноза или доказателство за причинно-следствена връзка между описаните симптоми и разглежданите вътрешни теми.
Споделям ги с надеждата да дадат друга гледна точка, да събудят разбиране и да насърчат всеки човек да зададе своите собствени въпроси.
Може би в някоя от тези истории ще разпознаете част от себе си.
А може би ще откриете въпрос, който досега не сте си задавали.
