„Емоциите, които не изказах– и страховете, които ги пазят“
„Страхът да почувствам – как блокажите променят живота ни“
„Когато емоциите мълчат, тялото започва да говори. Под емоцията стои страх, под страха-истината за мен.“
Защо тази тема? Защо сега?
Защото наблюдавам какво се случва около мен, в мен, кои са актуалните казуси на клиентите, къде има нужда от помощ и подкрепа и всичко, води до затиснати и неизразени емоции.
Живеем във време на интензивни вътрешни и външни трансформации. Темпо, натиск, промени… но, истинската буря често не е отвън – тя бушува вътре в нас самите. И точно в тези периоди, страховете започват да излизат на повърхността. И те ни плашат и ужасяват. Но, те не са там, за да ни плашат, а да ни пробудят.
Страхът не е враг. Той е вестител на душата, който ни казва:
"Тук, вътре в теб, има нещо, което чака да бъде обичано, признато, изразено."
Много от нас носим емоции, които никога не сме имали право или възможност да изразим.
Тези емоции не изчезват – те се сгъстяват във фините тела, капсулират се в тъканите, и с времето се превръщат в енергийни възли. Това са блокажите – заключени врати от миналото, които вече не ни служат, но все още ни управляват. Именно сега е моментът да спрем да бягаме от това, което чувстваме.
Защото светът навън ни показва ясно – че всичко, което не сме срещнали вътре в себе си, ще се яви отвън, за да ни върне обратно навътре. Научете се да обръщате внимание и да търсите вътре във вас-какво отразява това в мен, на какво ме учи, какво ми показва.
Емоциите ни са навигатор. Страхът – си мисли, че пази съкровището.
А, нашето съзнание е ключът, който може да отключи старата болка, да разтвори капсулата, и да върне потока на жизнената сила.
Сега е време да си зададем въпроса:
• Коя емоция държа в себе си като тайна?
• От какво всъщност се страхувам?
• И коя част от мен чака да я прегърна с разбиране?
Какво се случва, когато потиснем емоция?
Емоцията е енергия в движение – тя идва, за да ни покаже, че нещо вътре в нас има нужда от внимание, грижа или промяна.
Но, когато не можем да си позволим да я изразим – защото е опасно, срамно, неприемливо или просто "няма място за нея" – ние я замразяваме.
Потиснатата емоция не изчезва.
Тя просто сменя формата си – от енергийна вълна, която е трябвало да премине, се превръща в енергиен възел, който остава.
Този възел се отлага в телесната памет, записва се в органите, в нервната система, в биохимията на тялото. Така започва да живее свой собствен живот – не като спомен, а като невидим сценарист на нашите реакции, избори, взаимоотношения…
и в по-дългосрочен план – като симптом, болка или повтарящ се житейски модел.
