Колко често търсим в себе си недостатъци…
Колко често се усещаме недостойни, недостатъчни, „не достатъчно добри“…
Поставяме високи, понякога нереалистични изисквания към себе си - в работата, в отношенията, в ролите, които изпълняваме. И неусетно попадаме в капана на постоянната самокритика, която започва да ни ограничава и да ни отдалечава от това, което наистина искаме да бъдем.
Самокритиката, ниската себеоценка, недоволството от себе си - това е форма на агресия, насочена навътре. Най-силните и болезнени удари често сами си ги нанасяме…
Тази вътрешна автоагресия създава напрежение, което се отразява не само на емоционално, но и на физическо ниво. Може да се прояви като умора, блокажи, дори като повтарящи се трудни ситуации в живота ни.
Много често външният свят отразява нашето вътрешно отношение към себе си.
Както се отнасяме ние към себе си, така често се отнасят и другите към нас.
Самокритиката има своите корени в миналото - в преживявания, думи, модели, които сме приели като истина за себе си. Като деца сме възприемали нагласите на родителите, средата, обществото… и постепенно този глас се е превърнал във вътрешен критик.
Когато не го разпознаем и не се отделим от него, той започва да управлява избора ни, поведението ни и посоката, в която се движим.
Може да саботира успехите ни, взаимоотношенията ни и да ни държи далеч от нашия потенциал.
И тогава идва онзи прост, но дълбок въпрос:
Мога ли да се приема и обичам такава/такъв, какъвто съм?
Звучи толкова познато… почти банално…
А всъщност за много хора е едно от най-трудните неща.
Да се приемем… да си позволим да бъдем… да не се наказваме вътрешно…
Това е процес. И всяко преживяване по пътя ни има смисъл – развива, учи, разширява.
Няма „грешно“, има опит.
Няма „лоши“ хора , има хора в дисбаланс, загубили връзка със себе си.
Затова тук започваме с осъзнаване:
За какво се критикувам?
Къде не се приемам?
Къде се ограничавам сам/а?
Елица Исакова
Лесен и практичен инструмент за справяне с блокажи и програми K-Power.
Повече за метода тук:
